петък, 11 март 2016 г.

Why the fuck people try to control us?

Като претекст на чиста загриженост, любов, лоялност или желание да ни защитят, все се намират хора в живота ни, които да се опитат да "хванат юздите" вместо нас. И ние им позволяваме без да кажем дума, отново оправдавайки всичко с годните изброени. Страх ли ни е от избор или сме толкова пристрастени към това някой да бъде над нашето крайно решение? Не знам, но в едно съм сигурна - рано или късно въжето на търпението се къса и свободната душа, таила се толкова време, иска да излезе на воля. Тогава идва друг въпрос - а как да сторим това?

Pic: Tumblr

Толкова хубаво би било всичко просто да се получава с мирни средства, с няколко хубави думи и потупване на рамо, животът да бъде покровителстван от нас самите. Но ако този блян, ала Ганди, не проработи? Какво ни остава тогава? Война? 
От историята съм научила едно обаче - във войната победител няма, дори този, който реално я печели, освен етикета "победител" и няколко облаги не остава с друго. То вече е разрушено и лежи под пепелта от битката. Трети вариант също има - някой да "развее белия флаг". Което за нас отново не е вариант, ако искаме своята свобода. 
Свобода - толкова желана, че идва този момент, в който просто спира да ни пука. Дали ще нараним някой или ще се "опарим" сами, все едно. Да държиш съдбата в своите ръце е по-сладко от всичко, а при идеята за този десерт вече изчезва думата "дали". Грабваме смелостта си и просто се впускаме в битката. А не е ли животът до голяма степен война, изпълнена с много битки. Та струва ли си от страх да пропуснем това да живеем, само защото някой има маниакалното желание да го прави чрез нас? Аз искам всяко нещо, което правя да е преминало през моето сърце и глава, пък ако на някой "не му изнася" - това вече не е мой проблем. 
А защо хората исках да контролират други хора? Това все още е уравнение с неизвестно за мен. А отговорът му се крие някъде там, сред хората, които ни залъгват всеки ден, че "просто се притесняват за нас".


Until Next Time.


Iff

Няма коментари:

Публикуване на коментар

А ти какво мислиш?