След толкова очакване получих "своя сняг" и бях толкова щастлива! Целият град в бяло, тихото падане на снежинките и красивите зимни вечери с чаша чай, и хубав филм - това ми е най-любимо през зимата. Жалко само, че не беше съчетано с коледните празници, тогава магията е най-пълна.
В края на месеца обаче бялата прелест се разтопи и слънцето ме накара да желая вече пролетта. Умирам си за цъфнали дървета и зеленина, искам деня да стане по-дълъг и по-топъл. Цялото ми същество вече е готово за това, но пък е все още зима и ще трябва да се примиря. Никога не съм очаквала топлите месеци с такова нетърпение, обикновено съм фен на студа. Сега това не се е променило много, но някак имам нужда от слънцето по кожата си.
Until Next Time.
Iff
Няма коментари:
Публикуване на коментар
А ти какво мислиш?