четвъртък, 25 февруари 2016 г.

FRIENDS Reunion І TAG

Преди буквално дни се излъчи така очакваното "завръщане"на най-любимите ни приятели. За жалост не се получи така, както тръгна първоначалният слух (чисто нов епизод или филм), не присъства един от най-ярките образи - Чандлър, но това не попречи да се насладим за 10 минути на любимците си от детството (поне за мен). 
Определено беше забавно и много носталгично. Докато гледах си мислех "леле колко са остарели.. но и не са се променили в същото време". Стана ми едно мило и приятно, че този сериал е бил част от моето детство и израстване. Обичам да го гледам отново и отново, и имам чувството, че никога няма да ми омръзне. 
Днес видях един ТАГ, посветен на "Приятели", измислен от любима моя влогърка. Не се сдържах, много ми се искаше да отговора на въпросите и да подканя вас да го направите също. Смятам, че е забавно. Ако някой друг иска да се включи също - оставете ми отговорите си в коментарите. Ще ми бъде много интересно да ги прочета.
А сега нека преминем към самите въпроси.




1. Кога започна да гледаш "Приятели"?
Хм, вече не помня, но беше преди доста време. Помня как засичах епизоди по телевизията и ми беше супер интересно. След години реших да си изтегля всички епизоди и ги изгледах на един дъх. Вече ми е нещо като традиция всяка есен/зима да гледам сериала и да си припомням любимите моменти от него.

2. Любим главен герой?

Леле, не знам, наистина не знам. Обичам ги всички, но ако трябва да опитам да кажа едно име .. това май ще е Чандлър. Няма такъв като него, толкова е уникален и неподражаем. Обожавам ги с Моника като двойка, всеки път като гледам епизодите нямам търпение да дойдат тези, в които се събират.

3. Любим второстепенен герой?

Oh My God! Хаха, сигурно вече сте се досетили за кого говоря. Всеки път, когато Джанис се появяваше в някой епизод - това беше запомнящо се. Много харесвам образа й, толкова е досаден и готин едновременно.

4. Любим епизод?

Твърде много са, естествено, но ако трябва да кажа един-два.. първо се сещам за този, в който Фийби говореше за любовта между раците и как си преплитат щипките за цял живот. Тогава приятелите гледаха старите ленти от бала на Моника и Рейчъл, а в края на епизода Рос и Рейчъл се целунаха. Момент, който всички толкова очаквахме.
Много обичам и епизодите, когато Моника и Чандлър започват да се харесват и се крият от останалите. 

5. Любим апартамент?
Този на Моника, той е най-емблематичен за сериала. 

6. Искаш ли да видиш събирането на приятелите в нов епизод или филм?

Имам противоречиви чувства по този въпрос. Естествено, че искам шестимата да се съберат отново и да направят още някой луд епизод поне, но се сещам да едно изказване, което прочетох преди време. Да, би било прекрасно, но още по-добре финалът, който гледаме отново и отново, да си остане финал. И без нищо допълнително, просто този край, който ние така обичаме и мразим едновременно.




Until Next Time.

Iff

понеделник, 15 февруари 2016 г.

Мечтая.

Пия следобедната си чаша кафе и мисля за мечтите. Винаги съм била човек вярващ в чудеса, възможно най-добрия изход от събитията и в така наречения "хепи енд". От малка си поставям големи цели и "стискам пръсти" всичко да се случи. За мен да мечтая е съвсем нормален, а дори и жизнено важен процес, който ме мотивира да продължавам напред. Мозъкът ми е запълнен от най-малките неща, до грандиозни мечти, които съм нарекла "несбъднати". Даже имам едно убеждение, че всеки човек трябва да има поне една несбъдната мечта. Може и две, но при повече вече става малко депресиращо. Говоря ви за такива мечти от рода на "да отида на Луната" или "да прегърна тигър". Естествено, че това може да се случи (нека бъдем оптимисти), но една такава необичайна мечта ме "пази" от самотата. Знаейки, че имам нещо почти невъзможно за сбъдване, получавам спокойствие, че дори всички желания да се изчерпят - тя остава с мен и има към какво още да се стремя (колкото и странно да звучи). Да живея живот без цели - това би ме убивало малко по малко. 

Photo by Alexander Abrashev

Любимо чувство на света за мен е, когато някоя мечта се въплъти в реалност. В началото отричам да е истина, после се ощипвам и усмивката се появява мигом на лицето ми. Чувствам се пристрастена към това. Най-хубавата част на вярата в чудеса е да ги видиш с очите си. А още по-хубаво е, когато съвсем си забравил за това. Живял си дълги години с тази мечта в сърцето си, заровена на дълбоко, защото просто си нямал идея как може да се осъществи тя. Но все пак си вярвал, че един ден ще я изживееш. И този ден идва. А най-баналното е, че това се случва наистина в най-неочаквания момент. Естествено, че трябва да се борим за всяко нещо в живота си, но, повярвайте ми, от опит знам, че някои неща могат да се случат само, когато те решат, че "искат". 
Една мисъл гласи, че пуснем ли идеята за нещо, желанието ни по-лесно може да се сбъдне. Не мисля, че пречи да се опита.
Мечтите се сбъдват. Точно тези, които създаваме със сърцето си - искрено и силно.
Вярвайте, мечтайте и от време на време "пускайте юздите" на живота, за да му дадете възможност някой ден да ви направи по-щастливи от всякога.




Until Next Time.

Iff

сряда, 10 февруари 2016 г.

January: "Life is full of new beginnings. May this be one of your happiest ever!"

След толкова очакване получих "своя сняг" и бях толкова щастлива! Целият град в бяло, тихото падане на снежинките и красивите зимни вечери с чаша чай, и хубав филм - това  ми е най-любимо през зимата. Жалко само, че не беше съчетано с коледните празници, тогава магията е най-пълна. 

В края на месеца обаче бялата прелест се разтопи и слънцето ме накара да желая вече пролетта. Умирам си за цъфнали дървета и зеленина, искам деня да стане по-дълъг и по-топъл. Цялото ми същество вече е готово за това, но пък е все още зима и ще трябва да се примиря. Никога не съм очаквала топлите месеци с такова нетърпение, обикновено съм фен на студа. Сега това не се е променило много, но някак имам нужда от слънцето по кожата си. 




четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Outfit of the day // Слънчев февруарски ден


Днес се включвам с една късна и спонтанна публикация от разходката ми вчера. Толкова прекрасни 2 слънчеви дни, които ме настроиха на пролетна вълна. Отдавна не съм жадувала така за малко слънце.
P.S. Залезът вчера беше уникален.