сряда, 1 април 2015 г.

7 неща, които не проумявам




Здравейте!

След публикацията за нещата, които ме правят щастлива, реших да продължа с подобни писания, правейки това нещо като традиция. Поне ще дам всичко от себе си. Днес съм ви подготвила коренно различна тема - нещата, които просто не мога да възприема, проумея и умът ми не побира съществуването им.



1. Хората, които харесват собствените си снимки във фейсбук

Да, това е вече доста изтъркана тема, но просто не мога да не включа това. Не, сериозно! Явно, че щом си споделил нещо в социалните мрежи, значи ти харесва. Какъв е смисълът да му "удряш" и ти един like, а камо ли да го споделяш отново. Или това е за всеки случай, ако някой вземе да не го види? Мисля, че отдавна е станало ясно, че многото харесвания на определена снимка нито ще ти донесат медал, нито слава. Реално на никой не му пука зали профилната ти е събрала 10 харесвания или 100.


2. "Висенето" във фейсбук, когато си в заведене

Заведения, паркове, кино. Уж решаваш да излезеш с приятели, а отново се лепваш за телефона. И тук изключвам моментите, когато чакаш спешто съобщение или обсъждаш нещо важно и неотложно. До толкова сме вманиачили в тези малки екранчета, че забравяме за човека отсреща. Водете разговори на живо, излизайте не само заради "тагването". Реалният свят е много по-прекрасен от виртуалния! И отново -  на никой не му пука дали в момента сте си у дома или в най-скъпото столично заведение.


3. Жестокостта

Всичко мога да опитам да разбера, но не и това. Жестокостта, обидите, това да нараняваш околните осъзнато - ума ми не го побира. Четейки за убити, изнасилени или пребити хора, а често и животни, оставам буквално потресена. Как може да си жесток към някой, който нищо не ти е сторил? Защо не се прибягва до разговор, а веднага всичко се решава с бой? Струва ми се даже, че случаите на жестокост у нас много зачестиха и това ме плаши. Уж сме разумни същества, а мозъкът е последното нещо, което някои решават да приложат. Ще удариш някого и какво от това? По-добре ли ще се почувстваш? Това е една от най-болните теми за мен, защото ужасно много искам да се промени, а честно да си кажа.. не знам как може да се случи, защото явно и законите не плашат вече никого.


4. Напиването

Напиването е едно от нещата, които са се случвали на много от нас. Даже аз съм имала такива моменти в живота си точно заради това не мога да проумея как някои продължават да го правят съзнателно. Къде е радостта и удоволствието да изгубиш адекватност, координация, а на сутринта да се чувстваш смазан и дори с оскъдни спомени. Моля, отговорете ми на този въпрос! Според мен напиването граничи с мазохизма, защото явно от него ти става лошо, но някои продължават всяка петък вечер да се впускат в поредната пиянска нощ. И не ми казвайте, че без него не може човек да се забавлява, защото моите най-готини моменти в живота са се случили точно в напълно трезво състояние.


5. Хората, които не обичат чай

Всеки човек е различен, индивидуален и интересен, но .. наистина, не мога да разбера тези, които не обичат чай :D Чувала съм някои да казват "Това нещо няма вкус.", "Защо да пия оцветена вода?" и какво ли още не, но въобще не съм могла да го асимилирам. За мен чаят е нещо уникално и имам милиони любими като всеки един притежава свой прекрасен вкус, аромат, действие. 


6. Хората, които не обичат животни

Обичам животните откакто се помня и ми е много непонятно, когато някой каже, че не обича животни (ама въобще). И не става дума за насекоми или гущери (повечето от които аз много харесвам, а за други искрено се опитвам), а пухкави бозайници. Това сигурно е едно от нещата, които най-много не проумявам. 


7. Жените, които всеки ден са на ток

Толкова ме озадачават тези жени, които просто не слизат от обувките с ток. Аз съм човек, който притежава няколко чифта високи обувки (някои даже много високи) и все пак предпочитам удобството. Не мога да си се представя с тях цял ден в университета, на разходка или дори в някое заведение вечер. Винаги, когато съм на ток повече от 3 часа и не спирам да мисля колко много ме болят краката >.<  Точно заради това и не разбирам как някои успяват цял ден да бъдат с тях. Болка ли не усещат или просто в някакъв момент се свиква ..?


Е, това бяха моите 7 неща, които не мога да проумея. Кои са вашите? Оставете ми ги долу в коментарите.




Until Next Time.

Iff

10 коментара:

  1. Аз пък се чудя на хората,които харесват чай :Д Общо взето пия чайове само когато съм болна и то билкови с мед-тогава вече имат вкус.Като цяло за мен чайовете имат аромат,но вкус-никакъв.Пробвала съм и плодови,но те са ми направо отвратителни,адски блудкави са.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ем, всеки си има вкус хаха :D

      Изтриване
    2. Хахаха и аз като Пламена. Пия чай само когато съм болна. Общо взето имам лоши спомени от детството, когато ме караха да пия чай като съм болна и то с каркаде (гадост).

      Изтриване
  2. Хаха... супер готин пост! И аз не ги разбирам тези неща :D <3 <3 <3

    ОтговорИзтриване
  3. С всичко се съгласявам, освен с чая :D и аз не обичам особено. Пия понякога и разбира се не е лошо, но определено винаги бих предпочела кафе. :D Иначе много добре написан и обобщен пост, много верни заключения. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! <3
      Ох, може да звучи странно, но наистина не ви разбирам хората, предпочитащи кафе хихи. Е, пия го от време на време, но пък чаят ми прави компания поне 5 пъти на ден. :D

      Изтриване
    2. Чай почитателите не разбират кафеманиаците и обратното :D

      Изтриване

А ти какво мислиш?