петък, 12 септември 2014 г.

The Penguin is talking to me #03 // "#BackToSchool" или моята гледна точка за образованието

Започва учебната година, из блогове и ютуб като гъбки никнат съвети за това какво да правим на училище/в университета, кой какво си е купил и прочие. Еуфорията е голяма, някои са щастливи, а други - не. Аз нямам желание да пиша поставе от типа #отновонаучилище, но все пак искам да поговоря за това нещо - за учението, учащите и учебните заведения. 


снимка: интернет
Училището и университетът са места, където можеш да се запознаеш с много хора, да срещнеш своите най-добри приятели, да изживееш едни незабравими моменти, но.. и да се сблъскаш с идиотизма на това животно наречено учащ. Струва ми се, не, по-скоро съм сигурна, че съвременните учащи са забравили защо въобще ходят на училище. Покрай цялото това пазаруване на тетрадки, нови парцалки и т.н. са изгубили смисъла на 15ти септември някъде по трасето. Голяма част от децата нямат желание да получат нови знания и умения, да се образоват и да знаят повече, в главите им се върти всичко друго, но не и това. Да, пуберите са така - разсеяни, непокорни и буйни, и аз съм го преживявала до определена степен, но май с всяка изминала година нещата започват все повече да излизат извън контрол. Не съм напълно сигурна какво се случва сега в училищата, защото слава на боговете вече завърших, но видяното чрез интернет и социалните мрежи до някаква степен даже ме ужасява. Болно ми е че децата не искат да учат, че чакат да завършат с нетърпение, неосъзнавайки, че най-трудното предстои в университета. 
О, да университета.. Има много неща, които мога да кажа за него и студентите, но ще се опитам да огранича мнението си просто в няколко изречения, защото току-виж даже уикендът се изнизал. Искам да споделя част от моя тригодишен опит в Студентски град и абсурдите, с които се сблъсках. След Слънчев бряг, смея да твърдя, че това е вторият Вегас в България. Нощният живот е на макс - шумотевици и чалга звучат от всеки блок, заведенията са едно до друго и това въобще не им пречи да се пръскат по шевовете от студенти, жадни за поредното кафенце и ТАГ-ване в любимото заведение. Всичко оживява със залеза и мрака, когато "направените" студентки, дошли от най-забутаното село на България, изглеждат вече не до там плашещи. Тези, които не са успели да се вредят за кафенце или просто искат на бързо да похапнат, са седнали на Фантастико и столкват минаващите покрай тях хора. Но е нищо в сравнение с това, което с случва след 12. Стойте си у дома деца, ако не искате Баба Яга да ви открадне и изяде.. или по-скоро много много Баби Яги, които на потоци се вливат в така известните "чалготеки". А каквото става там, си остава там. 
И все пак това не ми пречи на мен, всеки си решава сам как да изживее живота си и по какъв път да тръгне. Искаш на заведение - ок, супер, забавлявай се. И аз ходя понякога. Но когато някой реши, че го мързи да пренесе купона в "чалготеката" и трябва да ме държи будна цяла нощ, при положение, че на следващата сутрин от 7 съм на лекции - това вече е прекалено. Една такава нощ реших да пиша учтиво на съседите си във фейсбук групата на блока, където уж си комуникираме, а отговора, който получих просто ме вбеси. Беше нещо от сорта, че ако не съм искала да правят купони да не съм живеела на общежитие или трябва да търпя. МОЛЯ? За мен това беше абсолютна наглост и преминаване на всякакви граници, и момента, в който разбрах, че студентите не знаят за какво аджеба са влезли в университет.  
Но не само учениците и студентите се промениха през годините. Учителите нямат желание да влизат в час и да преподават, а професорите се смятат за богове. 
На къде върви този свят и по-скоро страната ни щом корените са гнили? Не съм от най-съвестните студенти на света, но най-малкото не преча на околните. Нямам от горе до долу отлични оценки, но имам мечти и знам какво искам от живота. А какво иска силиконовата мадама от Плаза се питам аз? Всъщност знам, но е малко грубо да го напиша тук..

Така виждам образованието аз, но съм оптимист. Все още има толкова талантливи деца, които участват по състезания, олимпиади и имат амбиции (но не болни, защото и на това съм била свидетелка, а повярвайте - грозно е да прецакаш приятел за оценка). Не пропилявайте годините в училището и университета, съчетавайте приятното с полезното и винаги винаги имайте мечти. 

И един пингвински съвет от мен - бъдете себе си напук на всичко и всички, и вършете това, с което след години ще се гордеете.



Iff

4 коментара:

  1. Добре е текст, посветен на образованието, да бъде проверен преди публикуване. В противен случай грешките Ви светят като сигнални лампи и то в текст, целящ да осмее други.
    Не е редно някак.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не обичам да препрочитам написаното, защото започвам да поправям някои неща и вече не звучи така както съм го замислила. Но ще прегледам. Благодаря коментара.

      Изтриване
    2. Има 3-4 макс пунктуационни грешки, професоре. ;)

      Изтриване
  2. Според мен има голяма разлика от училище до училище. Аз завърших езикова гимназия, в която освен, че сме се забавлявали супер много като клас, сме си и счупвали главите от учене. Нямаше как да изкараш висока оценка без тя да е заслужена. Чувала съм, че в други училища (пак гимназии, пак в моя град), за да минеш в горния клас ти дават да напишеш есе и самият факт, че си го написал е достатъчен. Така че аз бих казала, че е доста важно къде ще се озовеш след 7ми клас.
    За университите съм напълно съгласна и то не само относно чалгарския нрав. Като цяло образованието е ... зле. Аз завърших преди няколко месеца университет в Лондон и студентите (особено първокурсниците) също обичаха да се забавляват по доста долен и грозен начин. Но самият стил на преподаване и поднасяне на информацията е съвсем различен тук. Не казвам, че е най-добрият, но със сигурност е по-успешен от този в БГ.
    :)

    ОтговорИзтриване

А ти какво мислиш?