петък, 26 септември 2014 г.

My Summer 2014 // Emma




Здравейте!

Днес реших да пиша за моето лято, въпреки че вече мина месец откакто то приключи. Но все пак спомените са ясни, а и имам желанието да завърша таза рубрика, затова реших да продължа с още няколко поста. А този пост ще е посветен на едно от най-хубавите неща, които ми се случиха това лято , а може би и през целия ми живот – взех си куче.

Тя се казва Ема и скоро става на 4 месеца, порода златен ретривър е. Ема е моя сбъдната мечта от преди много много години. Винаги съм искала такова кученце и точно когато си мислех, че явно ще трябва да имам свой дом, за да я постигна – тя се появи в живота ми. Намерих я в OLX и още като видях снимката й разбрах, че това е моето кученце, тя беше точно такава каквато винаги съм си я представяла и знаех, че ще е моя. Това лято тя е най-яркото ми преживяване и реших, че си заслужава един цял пост в нейна чест. Бих искала да разкажа малко за нея, за това как си я взех и как я търсех, както и няколко съвета, ако сте решили да си вземете кученце. Ще говоря не много подробно, защото иначе поста ще стане огромен, но все пак искам да отбележа някои неща, които могат да са ви полезни. Между другото, ако все пак искате да научите малко повече за отглеждането на кучета въобще не се хвърляйте да търсите в интернет и по форуми, там пишат толкова противоречиви неща и това, което е било при един стопанин и куче, не значи, че ще се случи и при вас. 

И така – Ема е родена на 30 май и тъй като е Емилов ден тогава, а аз явно имам не до толкова добра фантазия, а кръстих Ема. Първо исках да е нещо с „р“, защото четох, че кучетата по-лесно разбирали тази буква, но повярвайте ми – те са много по-умни отколкото ги мислите и ще си запомнят името каквото и да е, важно е вие да го харесвате и с удоволствие да го използвате. Ема научи своето за около месец. Иначе ние я взехме, когато беше навършила 45-тия си ден. Тогава тежеше 3кг и беше такова мъниче, просто не е истина обаче колко бързо порасна. Сещам се, когато за пръв път влезе в дома ни и не можеше да пази равновесие на хлъзгавия паркет, а сега тича като луда. Ние живеем в апартамент и въпреки, че навсякъде четох – „голямо куче се гледа в двор“, смятам, че при продължителни разходки и игри, дори по-голямо няма да има проблем да живее в апартамент. Повярвайте ми, за тях най-важното нещо е вие да им обръщате внимание, да ги обичате и да си играете с тях. Тези неща изграждат връзката между вас и карат кучето да се чувства щастливо. Сигурна съм, че можете поне 2-3 часа да отделите за една разходка. Най-малкото ще е полезно и за вас самите. Не се страхувайте от големи породи, важно е обичта и възпитанието. Да, възпитанието е може би даже най-важното. Аз започнах с моята палавница още на 2 месеца и вече знаем командите „седни“ и „ела“, а също и яде с мое позволение. Все още не може да схване това с лягането или лапата, но с времето всичко ще се нареди. Не е нужно да стоите и часове да ги учите – всеки ден по 15 минутки са достатъчни. Изграждането на някакъв режим при кучетата въобще е много важен – кога да ядат, играят, разхождат или обучават.

И въпреки, че звучи толкова хубаво да имаш домашен любимец, много добре си помислете ДАЛИ въобще да си го вземете и способни си сте да се грижите за него. Отговорете си на няколко въпроса преди да направите тази важна стъпка,защото това не е толкова лесна задача – във вашите ръце ще е живота на още едно същество, което ще се нуждае от вас и обичта ви.

Имате ли време да се грижите за него, когато е бебе?
Имате ли време и нерви да го възпитавате?
Имате ли възможност да отделите от бюджета си за него, особено пред първата година?
Бихте ли го извеждали всеки ден – в пек, студ, дъжд?
Бихте ли му чистили поразиите и възпитавали да не ги върши у дома?

И още много други..

С Ема определено не ми беше лесно и продължавам да изпитвам някои трудности. Първите ни нощи заедно въобще не спах – тя скимтеше постоянно, явно й липсваха мама и братчетата. Притеснявах се дали ще привикне към нас. Естествено това се случи, но тогава бях неотлъчно  до нея дни наред. Въобще аз посветих цялото си лято на нея и смятам, че ако сте решили да си вземете бебе куче трябва и вие да направите така. Първите месеци са супер важни и трябва да сте постоянно до тях – да ги учите къде да ходят до тоалетната, къде да се хранят.. да им покажете, че това е домът им вече. Не се отказвайте, ако нещо не се получи от първия, втория и дори десетия път. Ако полагате усилия всичко ще се нареди. Кучетата са много умни животни и още като бебета ще ви го покажат. Ема за ден и половина разбра, къде е временната й тоалетна, но все пак през това време аз я следвах постоянно и обяснявах, сочех. И моля ви за едно – никога не им крещете заради беля. Погледнете ги в очите и им обяснете. Ако са се напишкали или наакали на неправилното място – просто почистете и измийте хубаво. (Препоръчвам ви с оцет. Препаратите просто засилват миризмата и кученцето пак ще извърши нуждата си там.) Аз направих грешката няколко пъти да изкрещя и след това Ема започна да си яде изпражненията. Чела съм, че това може да се случи и защото кученцата искат до такава степен да ти угодят и да не те разстройват, че скриват белята по някакъв начин. Не знам до колко е вярно това, но за щастие ние се справихме с този проблем и започнахме по-внимателно да се отнасяме към това как говорим и повишаваме ли тон.
Сега искам да кажа няколко думи за ваксините, обезпаразитяванията и т.н. До третия месец има три задължителни ваксини, като последната е против бяс и трябва да се прави на една година след първото й слагане. Вътрешното обезпаразитяване представлява хапче, което се дава в зависимост от килограмите на кучето, а външното – капчици, които се слагат на повърхността (шия, опашка). Идеята му е да отблъсква паразитите, а ако някоя малка гад успее да се качи и захапе кучето - да умре. Външното обезпаразитяване се прави в топлите месеци – започва от март и приключва към октомври месец. Също знам за наличието на нашийници, които играят същата роля. Честно казано те излизат и по-изгодно от капките – слагате ги в началото на пролетта и сваляте есента, но не забравяйте, че те не са вечни и от следващата година трябва да купите нов! Не съм сигурна дали е при всички породи кучета, но ветеринаря препоръча на Ема витамини с калций и фосфор (ако не се лъжа). Дават се от третия месец и така до осмия. Мисля, че са за по-големите породи, но можете да попитате вашия лекар дали трябва да се дават на кучето, което имате. От третия месец очаквайте и падане на зъбчета (отново не съм сигурна дали се отнася за всички кучета) и сериозно гризане на всичко наред.

Златния ретривър се развива горе-долу до осмия месец и до тогава ще имаме най-много грижи, но при всяка порода е различно. Гледайте тогава да храните вашето кученце със специална храна, да му отделяте повече време и грижи, да следите внимателно ваксините.

След този период кучетата улягат малко, стават по-спокойни, но само докато се разгонят. Тук подхода при всеки стопанин е индивидуален. Вие сами трябва да решите дали да кастрирате кучето си или ще го пазите зорко, особено ако е женско. Много неща съм чела за това и много съм се чудела какво да правя. Но все пак има още време до първото разгонване на Ема. Имам си едно на ум, но не искам да го споделям, защото това може да прозвучи като подбуда за някой, а вие сами трябва да решите какво да правите – това е вашето куче все пак.

Да, мисля, че вече доста неща споделих и по-основното, което исках е отбелязано. За финал може би ще ви кажа, че трябва да очаквате какви ли не поразии от вашият четириног приятел. Ако си мислите, че ще скучаете – жестоко се лъжете! Изгризани кабели, дрехи, обувки, мебели, накъсани книги и вестници – това е най-малкото, което може да ви се случи. И все пак не е толкова страшно – ако скриете по-важните предмети и неща, обезопасите кабелите и научите кучето си на думата НЕ, всичко ще бъде наред. Възпитавайте, обичайте и бъдете търпеливи. Не четете всеки срещнат текст в интернет, защото това, което работи при ретривъра не е същото както при немската овчарка, примерно. Опитвайте се да разбирате кучето си, защото то винаги ще ви подскаже какво иска, въпреки че не може да говори. И никога не го лигавете! Никога! Това е куче, а не играчка!


Имам желание да напиша още някой пост за Ема, но сигурно това ще се случи, когато стане на 8 месеца или годинка, живот и здраве. Пожелавам ви много щастливи мигове с вашите домашни любимци. Бих се радвала да споделите в коментарите имате ли и какви са те!




Поздрави,


Iff

2 коментара:

  1. Прекрасна Ема и прекрасен пост! <3
    Пожелавам ви много прекрасни моменти заедно и безрезервна любов, каквато съм сигурна, че вече е налице :)

    ОтговорИзтриване

А ти какво мислиш?