събота, 9 август 2014 г.

WTF..

Намерих нещо много лично, което съм писала преди доста време, но някак отново пробудиха стари чувства в мен. Хареса ми, което е странно за мои лични писания и се зачудих дали да не го покажа на света. Според мен човек не трябва да се срамува от себе си, дори от най-тъмните си и странни моменти, затова реших да пречупя всичките си "не".

Няма нито заглавие, нито ясен смисъл, просто текст в word документ, който съм кръстила "wtf"




Възможно ли е някой ден да достигнеш предела на това, което можеш да понесеш
На това, което можеш да чувстваш
Предел на това сърцето ти да бъде намушквано
Има ли момент, в който има дори минимален шанс да си кажеш „стига“
Да спреш, да не обръщаш внимание на това, което те ранява или да го забравиш
Да изпитваш любов е нещо невероятно
Да обичаш е вълшебно
Когато някой ти отвръща също с обич всичко става още по-хубаво
Но когато имаш нужда не само от физическа близост, не само от едно признание в любов
Когато искаш някой да ти каже нещо повече
Когато си го искаш открито и въпреки всичко вече дълго време не го получаваш
Има ли някакъв шанс да се спреш в опитите си и да се откажеш
До кога може да живее надеждата в някого
Колко може да чака
Да се надява
Да дарява сърцето си и да позволява да бъде раняван?

Какво още може човек да каже, какво още може да направи, след като вижда, че не се получава
Да дадеш всичко от себе си, да признаеш собствените си лоши черти в името на нещо
И отново да останеш на стартовата линия
Дали си дал наистина всичко на което си способен или има още
Има ли нещо, което също се чака от теб
И как да го разберем, когато човека до теб упорито отказва разговорите на тема „чувства“

Да крещиш с цяло гърло, а в същото време никой да не те чува
Има ли нещо по-обезсърчаващо от това?



-Iff

Няма коментари:

Публикуване на коментар

А ти какво мислиш?